Звучи странно, но е факт: когато в управлението показваш огромно самочувствите, без то да е стъпило върху кой-знае какви постижения, много бързо губиш ориентация в реалността. Казваш си: „Хем нищо не върша, хем ми се вързват на фукните – значи съм велик...” Постигането на резултати прави хората скромни, защото постигащите знаят, какъв огромен труд изисква всеки резултат – и колко крехко е всяко постижение.

За онези, които не постигат резултати, след главозамайването идва нахалството, а след него – нарушаването на правилата в интерес на себе си и / или техните приятели.

Това е природен закон и, рано или късно, под неговите удари трябваше да попадне някой от ГЕРБ-фукльовците, чието име е легион. В случая се накисна Лъчезар Иванов, извиращият от всички медии (някой обаче да се сеща за нещо, което той да е свършил?) председател на парламентарната комисия по здравеопазването.

Обадил се човекът в Нова ТВ да иска спирането на репортаж за митничар, живеещ очевадно отвъд заплатата си – в софийски палат – и каращ джип с цена, двойно над средния панелен апартамент. Основания за обаждането? Митничарят бил негов, на ГЕРБ-депутата, приятел.

Е, браво. Втасахме я... Както наскоро се разбра, дори самият Бойко не си позволява такива луксове. Но депутатчето, извиращо от всички медии си позволява.

Какво, оттук насетне може да ни спре от формулирането на следното прозрение: „И тия са като ония. Пак си пзаят техните си митничари, за да си яхнат техните си контрабандни канали. Пак си протежират техните си крадци и мутри; и всичко е – мижи да те лажем...”?

Наистина е крайно подозрително, че крадливи митничари (и ченгета, и прокурори, и съдии) продължават да се перчат с милионно богатство, а на публичните места мутрите с нищо не показват, че нещо ги притеснява. Из министерските коридори продължават да щъкат до болка познати мошеници – специалисти по еврофондове, а във всеки градски квартал и учениците знаят, къде се продават цигари и алкохоли „от евтините”.

Спира ни от пълно отписване на правителството споменът, че то бе избрано с напълно ясната заявка да въведе ред в страната – да има справедливост, да бъде стоварено възмездие, да няма недосегаеми. Затова всички продължават да дават такива аванси на правителството на Борисов. Все някога то трябва да разбере нещо по детински просто: че ще бъде съдено по това, дали налага ред и прави реформи, или – не. Ако да – ще оживее. Ако продължи да се петлярка, тутка и пристъпва боязливо от крак на крак – няма да оживее. Ще бъде отминато като дирек на прашен път.

Реформата е трудно нещо и дори да стане чудо – ГЕРБ-ерите да почнат реформа нейде – видими резултати няма да има веднага. Но ако правителството иска отново да бъде възприемано сериозно, нека незабавно изпълни ангажимента си за нулева толерантност към нарушилите правилата.

Да отвинти главата на този Иванов, който си позволява да звъни по телевизиите и да иска сваляне на готови репортажи за негови съмнителни авери. Ако ли не – неговото поведение ще бъде лепнато на целия ГЕРБ на принципа: „Всички са маскари”. Знаем – и ние, и дори ГЕРБ знаят – кой печели от такава ситуация.

* Статията е публикувана във в. "24 часа" на 7 юли 2010 год.