Еврокомисар Кристалина Георгиева направи онова, което по принцип се прави от политическите ръководители: събра проблемите в една система и постави в една обща картина решенията им. Това е начинът да се изясни – не само на хората, но и на самите управляващи – какво се прави и защо. Алтернативата е разпадане на управлението на боричкащи се помежду си различни ресори, напълно безполезни за обществото.

С няколко изречения Георгиева успя да очертае онази правителствена философия, която гражданството се умори да чака.

По отношение на кризата, тя изговори онази разумна линия на поведение, която е очевидна (но незнайно защо необяснена внятно) от месеци. А именно: че България, макар да трябва да съкращава разходи, все пак е в луксозната позиция да може да стимулира и търсенето – чрез завъртане на резерва в реалната икономика.

Това обаче е висш пилотаж, който в България е рядкост.

За да не потънат освободените пари в каци без дъно, напомня еврокомисарят, те трябва да бъдат обвързани с решителни реформи. Колкото и пари да наливаш в нереформирани сектори, те никога няма да произведат резултат. Затова в здравеопазването, пенсионното дело и съдебната власт е наложително да се следва пътя, прокарван в образованието, където решителни – и спестяващи пари – реформи текат от години. Инак правителството просто няма правото да иска затягане на коланите; единственият начин то да добие това право е да каже на гражданите, по думите на Георгиева: „ние ще затегнем тези колани, но от това ще се получи по-добра държава”. 

Права е Георгиева и за това, че вече не може да се скрие основен правителствен дисбаланс: МВР си върши работата, докато в останалите сектори онова, което се вижда под гъстата мъгла от думи е предимно – лутане и липса на решителност. Управлението е въпрос на системни действия, „стъпка по стъпка” (пак по думите на Георгиева), които стъпки трябва и да са обвързани помежду си. Ще рече: само с арести не става (не, че това не се пише от месеци наред...).

На фона на обичайното управленско говорене, Кристалина Георгиева е свеж полъх, стигнал до нас от „нормалните” страни. Не, че такива неща не излизат от Синята коалиция от месеци – излизат, но правителството благоволява да не се вслушва. Дано поне сега, когато същото им съобщава издигната от техните среди Георгиева, да престанат да се лутат и се заемат с онези системни действия, които са самата същност на управлението като такова.

ГЕРБ-ерите не могат обаче да разчитат на еврокомисаря за всичко. Например, в изказванията си от оня ден Георгиева показа необяснима степен на неразбиране на административната ситуация в страната – и дори не включи административната реформа в списъка си от неотложни промени. И затова изрече нещо, което е напълно невъзможно да се случи тук-и-сега: фискалният резерв трябвало да се използва за съфинансиране на проекти по европейски програми, тъй като това ще подпомогне стимулирането на икономиката.

Какви, за Бога, проекти? Онова, което се случва е, че проекти по европейски програми НЯМА. И няма да има, докато не се проведе незабавна и твърда революция в администрацията на държавата.
Всичко е напълно блокирано: нито се плаща за завършени проекти, нито се тръгва към нови такива. Администрацията е спряла да работи и усвояването на структурните фондове продължава да е около нулата. А е спряла по три причини: а/ едни чиновници разбраха, че вече не може лесно да се краде; б/ други така и не разбраха, какво точно трябва да се работи; в/ трети знаят, какво трябва да се работи, но не искат да го правят, за да не привличат внимание.

Резултатът: за пръв път от началото на прехода в България едновременно не работят всички ключови администрации. Дори не се имитира дейност, както се правеше досега. Просто – никой нищо не прави. Министрите, сблъскващи се с тази стена, на свой ред правят най-гибелното, което може да се направи. Опитват се да свършат цялата работа сами, за да компенсират отказа от работене на своите подчинени. С което увеличават хаоса.

Според Георгиева проблемът на министрите е, че нямат управленски опит, но щели да го изградят. Да, ама не. Когато едно министерство не работи, виновен е министърът. Чиновникът е страхливо животно и прави онова, което му се нарежда – освен, ако „началството” не може да внушава необходимия страх. Решението е лесно, но поради гордост (може би), не се прилага. А то е: онези министри, комуто чиновниците са се качили на главата да попитат своите другари, които не са допуснали това (Цветанов, например, или Игнатов) – какво да правят? И да тръгнат да го правят. Не е трудно.

Освен лутането на правителството, внимателно критикувано от Георгиева, основният проблем на България е блокажът на администрацията – т.е. на онази система от предавки, която привежда в сила взетите „горе” политически решения. Чиновниците са онези, които успяват да подплашат министрите така, че да ги откажат от необходимите реформи. Чиновниците са онези, които изградиха непробиваема стена между българите и европейските средства. И пак чиновниците са онези, които спряха да работят каквото и да е, за да гледат сеира на министрите си – и да чакат да ги надживеят, както си седят, докато министрите се потят заради тях.

Еврокомисар Георгиева е права за всичко, освен за най-важното: системното управление, което тя предлага, не може да се случи с тази администрация. Затова най-важното – преди всичко останало – е чиновничеството да бъде незабавно пречупено и бързо преформатирано. Който не е разбрал това – нищо не е разбрал. И нищо няма да може да постигне.

Следващия път чакаме от еврокомисар Георгиева да се заеме с този именно въпрос.

* Статията е публикувана във в. "24 часа" на 4 юли 2010 г.