Когато единственият инструмент, с който разполагаш е чук, всеки проблем ти се привижда като щръкнал гвоздей. И почваш да го биеш с чука. Ами ако не е гвоздей?

Похвално е, че правителството прибира различни престъпни мрежи и техните покровители. Това е основната работа на едно правителство – да налага реда и справедливостта. Но не става само с арести.

С арести, например, няма да бъде направена реформата в здравеопазването. В една нереформирана система, дори да окошариш всички крадци, тя – системата – просто ще роди следващото поколение далавераджии. А реформираната система сама ги избутва встрани. Същото се отнася не само за останалите забатачени реформи – администрацията, съдопроизводството, пенсии, болнични – но и за наглед по-малко проблемни ресори, като екологията, например.

Не може всеки път, когато отида да намекна на природозащитните чиновници, че еди-коя река е замърсена, те: а/ да не знаят за случая; б/ да ме прехвърлят към други чиновници, които в/ да ме върнат обратно към първите. Няма как някой да си върши работата, когато за реките отговарят: РИОСВ; Басейновите дирекции; плюс някаква измислена Изпълнителна агенция. Всички отговарят – и никой не отговаря. Тичам от едните към другите, пиша им писма и – нищо. Играят си футбол с проблема, докато накрая отчаяният гражданин в мое лице не им тегли една майна и се откаже. Заплати получават, обаче...

Използването на чука на арестите вместо реформи води и до парадоксални резултати. Вместо да съкрати десетките излишни държавни агенции, които не работят нищо, съсредоточаването върху арестите кара и онези чиновници, които искат да работят, да не го правят. Току-що, да речем, са арестували началника ти. Как да подпишеш каквото и да е, ако подозираш, че утре и теб ще те опандизят за този ти подпис? Настъпва пълна парализа – за справка, НАП-Велико Търново; и загуба на още пари за бюджета.

Добре, ще кажете, ама отпушиха европейските пари, с тях ще закърпим положението. Няма. Плащания по структурните фондове – за вече извършени проекти – няма и не се очертава да има. Само по оперативните програми Административен капацитет и Конкурентноспособност не са заплатени стотици отдавна приключили проекти. И това не е, защото няма пари. Има ги. Защото те не са от бюджета (който е издънен), а от Брюксел. Ще рече, че не е въпросът държавата да пести свои пари. Просто не взема готовите евра от ЕС.

Защо го прави е пълна мистерия, докато човек не си представи, какво е в акълите на съответните чиновници. Крадливите, щом вече не могат да гепят, просто не правят нищо. Читавите пък ги е страх, да не би после да ги привикат. И, вместо да се разплащат, въртят проверки. Десетки проверки за всеки проект, да не би да стане нещо. Проверките, плащани с пари от бюджета, излизат по-скъпи от самия проект, плащан с пари на Европа. И накрая пак не плащат – да не би да стане нещо...

А тайната на тези пари е, че първо ги харчиш (вземаш заем), а после ти ги връщат. Какво става, когато – вече 14 месеца – не ти ги връщат? Стотици фирми и организации, надлежно изпълнили своите договори си ипотекират собствеността в напразно чакане държавата да вкара парите от Брюксел и да си плати. Така към вноските по заемите, взети за проекта се добавят и вноски за ипотека. Резултатът е – блокиране на дейността и съкращаване на хора.

И така европейските пари, вместо да станат стимул за развитие, се превръщат в радиоактивно сметище. Всеки, който е нагазил там псува и се зарича до края на живота си да не пипа структурни фондове. А накрая всички отново ще се дивим: Как така пак не сме успели да вземем полагащите ни се евра? И от Брюксел пак ще питат: абе, на вас тия пари не ви ли трябват?

Така стана – арестите си вървят, но не върви нищо друго, тъй като арестите, неподплатени с реформи, просто блокират всичко. А и ако биенето с чук по главите на митничарите даваше резултат, как така се оказа, че всички пушат цигари от два лева? А?

Не става само с въртене на чук и мятане на искри. Трябва и акъл...

*Статията е публикувана във в. "24 часа" на 28 април 2010 год.