За броени седмици стана немислимото. Правителството на ГЕРБ, доскоро стъпващо героически по историческия друм се разлюля в кризата до такава степен, че никой вече дори не мигва, когато чуе: „Няма да изкарат мандата... Провал...”. А в политиката е като на фондовите борси: ако достатъчно хора престанат да вярват в дадени акции, те тръгват надолу.

Ако достатъчно хора престанат да вярват в стабилността на правителството, нещата се разбъркват. Чиновниците престават да изпълняват заповедите на онези, които привиждат като „пътници”. Медиите се оглеждат, откъде може да дойде следващото правителство. А политическите партии започват да пресмятат, кое е тяхното печеливше поведение и при двата сценария: силно правителство си изкарва успешно мандата; слабо правителство претърпява катастрофа. Партиите започват да се позиционират, идентифицират и така нататък.

Да прочетем ситуацията отляво – надясно.

БСП продължава да вегетира, заета със собствените си вътрешни битки, а заявката на Татяна Дончева за нова лява партия виси във въздуха.

Отляво мощно се позиционира Георги Първанов, налучкал ролята си на единствена реална опозиция на властта. Това прояснява, но не решава нещата. Първанов е неспособен да прави партии и следователно едва ли ще успее да замести БСП с нещо ново.

Политически център няма. Центърът е празен и чака някой да се нанесе в него. Това очевидно вече не може да бъде НДСВ, по две причини. Първата е изборът на Христина Христова за партиен лидер – нещо, за което тя няма никакви качества. Втората е, че НДСВ избра да бъде пазител на имотите на царя, вместо – да прави либерална политика. Такава е остро необходима, но царистите не могат да я предложат. Кой би могъл?

Тук става интересно. Само две са формациите с такъв профил, който би им позволил да се наместят, поне отчасти, в либералния център: ГЕРБ и СДС. ГЕРБ е особено добре позициониран, като се има предвид, че там отидоха гласовете на НДСВ; а и поне двама водещи минситри – Дянков и Плевнелиев – са очевидни либерали в политиката.

ГЕРБ обаче се люлее в кризата заедно с правителството си и не показва достатъчно признаци на устойчив политически живот. Затова не може да заема нови ниши. Дори по-лошо: погълнати от кризата, герберите дори не могат да удържат идентификацията си на „десни”. Още месец-два – и никой няма да знае със сигурност ГЕРБ десни ли са, центрирсти ли са или някакви постмодерни транс-леви.

Най-любопитни са процесите в „историческата десница”. Люлеенето на ГЕРБ дава мощен импулс за възстановяване на СДС и ДСБ – на основата на ясна идентификация, която е особено отчетлива на фона на герберската мъглявина. Сините партии всекидневно поддържат десните теми, изоставени от ГЕРБ. Като например: че решителните реформи са най-доброто оръжие срещу кризата; че колкото и пари да наливаш в нереформирани социалистически системи – здравеопазването, сигурността, администрацията – ще получаваш само дефицити и корупция; че не е допустимо предоставянето на българска територия за руски геополитически проекти.

Поддържането на ясен десен профил е печеливша стратегия, тъй като в България всяко прогресивно мислене, всяка прогресивна кауза – са десни. Докато ГЕРБ не знае, къде точно стои в политиката, каузите неминуемо се насочват по посока на сините партии. Включително – каузи, които имат отчетлив либерален оттенък.

Пресен пример е дебатът по ГМО и АЕЦ-Белене. Спирането на ГМО е плод на съединяването между гражданско негодувание и СДС. Нарастващата съпротива срещу АЕЦ-Белене стига до политическата арена пак чрез ДСБ и СДС. Същото е положението с реформата на здравеопазването, администрацията и социалното дело – все каузи, набързо изоставени от ГЕРБ. Да не говорим за упоритата съпротива на историческите десни срещу проникването на зловредното влияние на Кремъл, докато правителството продължава да подкрепя поне два от трите руски енергийни проекта.

За пръв път от разцеплението на СДС виждаме позитивите от съществуването на две исторически десни партии. ДСБ стои стабилно в ролята на класически дясна, консервативна и антикомунистическа партия. СДС пък показва очевидния капацитет да поема и представлява каузи, които вълнуват хората – включителни либералните такива, с което отчасти компенсира липсата на център в политиката.

Приливната вълна върви към историческите десни и затова те на практика нямат губещ ход (стига, разбира се, да не направят като ГЕРБ – внезапно да се откажат от каузите си). Ако правителството стъпи на здраво – ще му помагат, като му представят ясни планове за действие и споделят огромния си опит. Ако правителството се заклати да пада – ДСБ и СДС няма да бъдат повлечени с него, тъй като достатъчно рано и достатъчно решително са показали, че не страдат от болестите, налегнали ГЕРБ – нерешителност, колебливост, липса на ясна стратегия и идентификация.

* Статията е публикувана във в. "Труд" на 7 април 2010 год.