Започва да си личи липсата на политически опит на ГЕРБ и това създава ситуация с два нови елемента. Първият: социалистите надушиха, къде са слабостите на правителството и доста успешно бият точно по тях. Вторият: независимо от чиито и да е намерения, стремително се покачва относителната политическа значимост на Синята коалиция – тъкмо защото от подкрепящите правителството сили, тук е съсредоточен най-среиозният политически и управленски опит.

Какво правят сините с това си ново положение? СДС, изглежда, изобщо не е разбрал, че ситуацията се е променила и тежестта на сините се е увеличила драматично. Продължават нещо да си бълбукат, вместо да заемат отворената ниша и да излезнат напред с предложения за решаването на конкретни проблеми. Или – с предлагането на политики в ресорите, в които правителството няма такива – а положението в повечето ресори е такова.

Затова не е изненада, че електоралното влияние на СДС е вече два-три пъти по-малко, отколкото – на ДСБ.

В ДСБ очевидно са забелязали промяната в политическата ситуация и от поне две седмици тръгнаха да запълват отворилото се за тях ново пространство. Иван Костов обикаля неуморно медиите, предлагайки решения за проблемите, на които се натъква правителството и очертавайки неговите дефицити – както и проблемите, които то още не е забелязало. Отигра по изключително достоен начин, без да вреди, казуса „Желева” като призна в еднаква степен лявата конспирация срещу нея, както и нейната неподготвеност за препитването в Европарламента.

Подобно държавническо поведение не може да не доведе до по-нататъшното покачване на акциите на ДСБ, на фона на почти пълното изчезване на СДС. Това, второто, никак не е добре, между другото, защото анемията на СДС дебалансира Синята коалиция и я кара да лети на едно крило, което пък й пречи да реализира всичките цели, които в момента може да постигне. Това положение обаче скоро няма да се промени и затова тежестта на работата пада отново върху ДСБ.

И тук, оставени сами, ДСБ започнаха да бъркат. Пример е искрената обида, видна по ТВ-екрана, която излъчваше Иван Костов от това, че никой не го беше питал за рокадите в кабинета „Борисов”. Въпросът е друг. Борисов не управлява в коалиция и затова не е длъжен да съгласува нищо с никого. От друга страна, вече се вижда че той има остра нужда от външна дясна експертиза, съвети и подкрепа в изработването на политиката на правителството. В тази ситуация Борисов би започнал да се опира повече върху ДСБ, ако самите ДСБ придобият съответния авторитет и тежест. Те са на крачка от това – но нацупването на Костов направи тази крачка доста широка.

Ако цупенето е еднократна грешка – добре. Защото големите батковци не са тези, които се цупят. Те просто налагат авторитета си. Ако ли пък е подновен стил „Костов” отпреди 5-6 години – зле. И за държавата, и за „сините”.

При всички положения дойде времето за съединяване на ентусиазма на ГЕРБ с опита на „сините”. Важното е двете страни да намерят – бързо – начина, по който да постигнат това съединение.