По принцип, ако е достатъчно добре организиран предварително и има прилично финансиране, човек може да направи успешна кампания и за една седмица. От тази гледна точка, макар съкратена на три седмици, кампанията за парламентарните избори е достатъчно дълга – всеки има време да си подреди нещата по най-добрия начин. Та и да мисли, какво ще прави след изборите. Защото след евро-изборите основните тенденции са ясни и който се прави, че не ги вижда няма моралното право да иска да му дадем власт над себе си. Безспорни са няколко неща. Да огледаме първо лошите.

БСП имаше напълно сбъркана кампания. Като целеше отначало само старците, после – само младите, а накрая – само недолюбващите Костов, социалистите паднаха между всички възможни столове. Вместо да сглобяват (бабички + млади + антикостовисти), те успяха да разколебаят хора от всяка от тези групи. 

Най-вероятно сега ще си стегнат кампанията и ще адресират само лесния си електорат – т.е. възрастните, неуки хора, живеещи в малките населени места. Такава кампания ще им донесе гласове и може да им помогне да минат позорните 18 процента от евро-вота. Същевременно, подобна кампания ще остави хората в активна възраст на спокойствие да помислят, за кого извън БСП да гласуват – т.е. да слушат, какво им казват от опозицията.   

ДПС не е в обичайната добра кондиция, колкото и това да се замазва от присъдружните на Ахмед Доган медии. На евро-изборите, докато повечето партии качваха гласове, ДПС загуби от електората си. Преливането на гласове към ЛИДЕР обяснява само малка част от загубата. Партията на Доган очевидно още не се е оправила от сътресенията, последвали странната смърт на Ахмед Емин и най-вероятно си е стигнала електоралния таван – който е по-нисък от онова, с което сме свикнали. 

Категорично ясно е, че БСП + ДПС не правят парламентарно мнозинство. Ще им трябва не само трети, но и четвърти участник – нещо доста трудно за постигане при положение, че останалите участници в изборите старателно избягват всякакви отношения с ДПС и БСП.

„Атака” също има някакви проблеми с вота си, като ДПС. Отново двете се оказаха скачени съдове: когато единият качва, качва и другият; и обратно. Ако се разберат помежду си да засилят взаимните нападки, ще си помогнат да вдигнат гласовете си – но пък ще бъдат принудени по времето на кампанията да изговорят такива грозни неща, след които всички останали ще ги е страх да имат каквито и да е отношения с тях. Да не се заразят.

Да видим добрите.

ГЕРБ не си прибра очакваните гласове, защото не направи кампания. По-лошото в случая е, че (за разлика от БСП) герберите не разбраха, че не са направили кампания. Убедени са, че са правили такава – само дето никой не я е забелязал. Ако продължат в същия дух отново ще реализират резултат, който е доста под реалния им потенциал. А това е лошо, тъй като един слаб ГЕРБ ще бъде податлив на силен натиск откъм БСП за коалиция. Ако слезнат от виртуалната Валхала, в която очевидно се намират (и си общуват с различни богове), герберите ще разберат, че все пак трябва да се прави кампания. Това би било добре, тъй като един силен ГЕРБ ще бъде по-малко податлив на прикоткване от страна на БСП.

Синята коалиция взе по-малко от полагащото й се. Една от причините е, че сините не успяха да разгърнат кампанията си, тъй като всеки ден висяха в съда. В близките седмици този проблем няма да го има и ще могат да си кажат посланията по-спокойно и структурирано.

Има обаче и друга причина за относително недоборото представяне и това е начинът, по който заговориха лидерите в последните дни и часове на евроизборите. Тяхното поведение влезе в рязък дисонанс със самата структура на кампанията: остро негативни послания в началото, позитивно говорене от средата и до края. Представители на СК обаче продължиха с резкия (и често просто свадлив) тон, преминаващ в разпищолена фукливост в нощта на изборите; с което не само отнеха от силата на кампанията, но отблъснаха доста хора. Все пак на изборите имаше достатъчно свадливи и / или фукливи кресльовци и хората се отвратиха. Затова за парламентарните избори СК най-вече трябва да смени говоренето: БСП и ДПС да бъдат решително (но не кресливо) осъждани; а преимуществата на СК да бъдат ясно (но не фукливо) изтъквани.

СК трябва да престане да мята снежни топки по ГЕРБ, защото ще трябва да управлява с него. Но ГЕРБ + СК пак не прави достатъчно за управляващо мнозинство. Ще трябва трети „добър” и с него разговорите трябва да тръгнат още отсега – „незабавно”, както казваше Царя. А не да си търсят поводи да се карат...

Този трети от отбора на „добрите” няма кой друг да е, освен – НДСВ. Забравете тезата, че вотът на царистите от миналата седмица бил само на Кунева. Няма такова нещо. Жълтите показаха, че разполагат със стабилна база от около 5 процента (т.е. влизат в парламента), над която могат само да надграждат. А тяхната кампания, за разлика от тази на всички останали, беше блестяща като идея и успешна като резултат. Ако пак направят такава, 5-те им процента като нищо могат да станат и 7.

А щом е така, сините и герберите отсега трябва да започнат да пият кафе с жълтите и да си говорят за управление. Царистите, едва спасили се от политическа смърт заради потъването в коалицията с БСП и ДПС, имат обективен интерес да участват в дясно-центристко управление. Само така ще могат да постигат важни неща, без да ги е срам – вместо да се обясняват гузно, че работата им е да удържат социалистите от правенето на откровени глупости в управлението. Да не говорим, че отвъд обективния интерес на царистите стои тяхното субективно предпочитание: да управляват с десните. Не бива да се забравя, че след изборите през 2005 година НДСВ дни наред се опитваха да сглобят управление вдясно. Не се получи поради недостига на десни депутати, какъвто няма да е случаят сега.

Ние знаем всички кусури на Синята коалиция и на НДСВ. И не знаем, накъде ще поведат работата прекаленото количество милиционери в ГЕРБ. Но над това знание и незнание стои едно знание от по-висш порядък. А то е следното. От две-три години разделителната линия в българската политика вече не е просто ляво-дясно, или популизъм-разум. А е: варварство – цивилизация. Изборът пред България е дали варварските партии ще я завлекат в Азия, или цивилизованите партии ще я върнат в Европа.

От едната страна са лошите (БСП, ДПС, Атака) и грозните (всякаквите там РЗС-та и ЛИДЕР-и). От другата страна са добрите (СК, ГЕРБ, НДСВ). Добрите, колкото и да им е трудно да общуват помежду си, сравнително лесно могат да направят правителство, защото в техния случай трима са достатъчни. На лошите и грозните ще им трябват повече от трима участници и затова техният случай е по-тежък. Ще рече: този път, за пръв път от много време ще е по-лесно да се направи дясна, отколкото – лява коалиция за управлението на България.

Затова най-тежко ще бъде, ако въпреки обективните дадености добрите все пак не се разберат помежду си и така дадат шанс на лошите (заедно с грозните) пак да поемат управлението. И тук са прави всички онези философи, които през вековете са ни информирали, че за да победи злото е достатъчно добрите просто да не си дават зор...

*Статията е публикувана във в. "Седем" на 17.06.2009 г.