Сривът на финансовите пазари, изборът на Барак Обама за президент на САЩ, кризата на енергийните пазари – всичко около нас показва, че сме на границата между две епохи.

От това как ще определим – и как ще оценим постигнатото през епохата, която си отива до голяма степен зависи с каква картина на света ще пристъпим към предизвикателствата на нашето бъдеще. Затова силите на миналото активно се опитват да обсебят дебата за бъдещето. “Финансовата криза е краят на капитализма в човешката история” патетично заявяват социалисти и левичари от всички разновидности. Тържествените акорди за “края на капитализма” долитат и от бунището на историята, където доживяват във вегетация дните си останките на комунистическия експеримент на ХХ век. “Финансовата криза е свидетелство за кризата на държавната регулация на финансовите пазари” настояват мохиканите на “свободния пазар” и пазарните фундаменталисти, за които човешката свобода и успех са немислими извън “пазарната всеобхватност” на битието.