За няколко дни станаха няколко много важни новини с адрес „Кремъл”. Те засягат нас, българите, по най-прекия и опасен начин.

В Украйна на президентските избори победи кандидатът на Източна (православна, рускоговоряща) Украйна, а загуби Западна (и „про-западна”) Украйна. Кремъл подскочи от радост. Президентът Медведев заяви, че това е признак за желанието на украинците „да сложат край на обречените опити за сеене на раздори между народите на нашите страни” - т.е. че това е краят на шансовете на Украйна да влезе в реална процедура за членство на ЕС и НАТО. Премиерът Путин отиде по-далеч и веднага покани Украйна за по-тясна интеграция – т.е. да се върне под крилото на Москва.

Мрачните господари на Кремъл са убедени, че демократичните революции в Източна Европа са американска конспирация, целяща да ликвидира Русия. И колкото по-близо до Русия ставаха революциите, толкова повече се плашеха руснаците. Днес обаче – след като набиха Грузия във война, а техният човек спечели в Украйна – руснаците са убедени, че това време е минало. Че вече не отстъпват, а настъпват. А според тяхната карта, светът е просто територия и въпросът винаги е: тази територия наша ли е, или е на врага?

За да може да функционира ефективно, граждански активният човек трябва да е наясно, в какви условия се развива действието – дали настъпваме (и правим еди-какво), или отстъпваме (и правим друго). Ако не сме наясно с контекста, шансовете за успех са минимални, а за орезиляване – максимални.

„Има приливи в делата човешки”, казва поетът Джон Дън и е прав. В средата на 80-те години, например, тръгна приливът на демократизацията на света. Започна се с масовите протести, свалили филипинския диктатор Маркос; и се продължи с аналогичните „нежни революции” в Източна Европа. В продължение на петнадесетина години бяхме убедени, че бъдещето ще носи все повече демокрация – че идва „краят на историята”, когато всички диктаторски режими ще изчезнат от лицето на земята.

Оказа се обаче, че „делата човешки” не са се променили чак толкова в последните няколкостотин години. След прилива дойде отливът. Още в последните месеци на 20-ти век вълната на демокрацията беше спряна, а после обърната в Русия. Последните ручейчета на демократичния прилив, пробили в Грузия (2003), Украина (2004) и Киргизстан (2005) се оказаха слаби и лесни за овладяване.