|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
 Правителството продължава да си мисли, че проявява невиждана диалогичност, когато консултира всичко с всички и отстъпва пред всяка съпротива. Наистина, диалогичността е хубаво нещо; и наистина, такова диалогично правителство не сме виждали. И наистина, накрая, е по-добре да диалогираш по антикризисните мерки, отколкото да ги стовариш изневиделица и после да се натъкнеш на всенародна съпротива, както става в Гърция.
Но и в диалогичността, както във всичко друго, трябва да има мяра. Защото всяко полезно нещо, когато отиде отвъд естествената си мяра, се превръща във вредно нещо. Това се случва на правителството и обяснява, защо то изглежда лишено от воля, объркано в политиките си и непоследователно в действията. Защото отвъд своята мяра, диалогичността рано или късно се превръща в елементарно малодушие и в отказ от управление. Когато поговориш с някой министър, доста бързо ще чуеш нещо от този род: „Управлението е възможно само, ако се правят постоянни компрпмиси и отстъпления. Инак съпротивата те помита и се превръщаш в политически труп, както досега се е случвало на всички реформаторски правителства”. |
|
Продължение...
|
|
Статии -
Разни
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
„В България трябва да се очакват неща” пише Хайнц Брам, големият германски специалист по нашите дела, „каквито в други страни е невъзможно да се случат.” Например: чисто нов планински проход, единственият що-годе нормален в цялата страна – Хаинбоаз – да бъде затворен с решение на съда. Не бил безопасен. И изобщо, тировете можели да минават през прохода Вратник. Искам да запитам въпросната съдийка: Кога за последен път сте шофирали през Вратник? И какво от видяното по него ви навежда на мисълта, че оттам могат да минават тирове? От Елена нататък настилката постепенно придобива вида на швейцарско сирене. Между Константин и Майско има пропадане на пътя. В самия проход пътят си е такъв, какъвто винаги е бил – еднолентов, с множество остри завои, на които англичаните казват „завой-фиба”. Вгледайте се, как е сгъната една фиба за коса и ще разберете, за какво иде реч. |
|
Продължение...
|
|
|
Статии -
Политика
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
 Звучи странно, но е факт: когато в управлението показваш огромно самочувствите, без то да е стъпило върху кой-знае какви постижения, много бързо губиш ориентация в реалността. Казваш си: „Хем нищо не върша, хем ми се вързват на фукните – значи съм велик...” Постигането на резултати прави хората скромни, защото постигащите знаят, какъв огромен труд изисква всеки резултат – и колко крехко е всяко постижение.
За онези, които не постигат резултати, след главозамайването идва нахалството, а след него – нарушаването на правилата в интерес на себе си и / или техните приятели. Това е природен закон и, рано или късно, под неговите удари трябваше да попадне някой от ГЕРБ-фукльовците, чието име е легион. В случая се накисна Лъчезар Иванов, извиращият от всички медии (някой обаче да се сеща за нещо, което той да е свършил?) председател на парламентарната комисия по здравеопазването. Обадил се човекът в Нова ТВ да иска спирането на репортаж за митничар, живеещ очевадно отвъд заплатата си – в софийски палат – и каращ джип с цена, двойно над средния панелен апартамент. Основания за обаждането? Митничарят бил негов, на ГЕРБ-депутата, приятел. |
|
Продължение...
|
|
Статии -
Разни
|
|
Автор: Евгений Дайнов
|
|
 Мой английски приятел сподели следното: взел целева субсидия от държавата 5000 паунда и си сложил в двора слънчеви батерии. Произвежда ток за къщата, а излишъка продава на електрическата компания.
Усещате ли разликата с БГ-то? У нас държавата поддържа мораториум върху изграждането на алтернативни източници на енергия, каквото е слънцето. Две членки на ЕС - две напълно различни политики. Разликата е в начина, по който българската и британската държава си представят гражданина, неговото място и роля във вселената и своето, на правителството, място и роля във вселената. Става дума, ще рече, не за някакъв сложен технико-инженерен въпрос, а за елементарен политически проблем. Работата е там, че преминаването към слънчева енергия е не само технологична, нито само екологична, но е най-вече политическа революция. Причината: ток от слънцето се произвежда от хиляди пръснати из пространството производители - от големите инвеститори до обикновените граждани. |
|
Продължение...
|
|
И ето, нещата си дойдоха н а мястото...